Себе си

себе си




       В днешно време е модерно да казваме, че търсим себе си. Модерно е да казваме, че ни е трудно да намерим себе си. Но защо изобщо се търсим? След като нищо в природата не се губи, а просто променя формата си. Може би е така и с човешките същества, всеки един отделна Галактика, преизпълнена със съзвездия, планети, слънца, светла и тъмна материя, черни дупки и какво ли още не. Всеки от нас движейки се по път начертан от някой преди него, е разбрал нещо за себе си, но не може да го изрази. Не защото не го намира „нещото“, а просто не намира начин да го изрази, защото вярва, че трябва да прилича на някого другиго – Еталон, Идол или Супер звезда. От малки ни учат да сме добри последователи и да се сравняваме и конкурираме с другите. Но как можем да сравним толкова много отделни Галактики, как могат те да се конкурират, след като са толкова различни и взаимно допълващи се. Когато не следваме определен авторитет, започваме да мислим, че някъде в нас има проблем. Мислим, че ние не правим нещата по правилният начин и не успяваме да намерим мястото си в обществото. Но не да намерим себе си, а мястото ни в обществото. Точно дотук исках да стигнем. Това, че не сме разбрани, не означава, че трябва да сме ДРУГИ. Това, че ние не разбираме не означава, че трябва да съдим останалите за техният избор. Въпроса тук е, че във всеки един момент всеки за себе си взима най-доброто решение за себе си според обстоятелствата, в които е поставен или сам се е поставил. Всеки за себе си, на база опита, преживяванията, събитията и всичко през което е преминал. Не е нужно да търсим себе си, нужно е да бъдем себе си, така както го усещаме и чувстваме. Да бъдем себе си по най-добрият начин за нас, въпреки авторитетите и еталоните. Защото когато сме себе си, винаги заемаме печелившата позиция, заемаме позицията която интуицията ни е подсказала. В началото, когато творим, чрез себе си, ни се струва, че сме в грешна посока. Случвало ли ви се е да сте някъде с приятели и всички от компанията да искат едни определени еднакви неща (пари, кола, материални неща, околосветско пътешествие и др.)? Точно, това е проблема, че започнахме да искаме едно и също, все материално, но това не сме ние, това е отзвука на обществото и илюзията, че материалното дава определени привилегии. Да, съгласна съм, но ако си нещастен, вила на балкана и бърза кола, няма да те направят щастлив. Можеш да станеш щастлив ако бъдеш себе си и се запиташ откровено какво наистина искам, от какво има нужда душата ми? След определен период, за всяка Галактика индивидуален, се получава така, че тя намира своята среда своите съмишленици, които я подкрепят и разбират. Защо? Защото тя е творила чрез себе си и е имала вдъхновението да го направи, не се е лутала по пътя да търси желанията на съседа и колегата по брой звезди. Отстояла е себе си, въпреки обществото и в един момент тя намира подкрепа в него. Не се е опитвала да бъде някой друг или да намери себе си, просто е била тя – така, както копнее сърцето й – уникална, вдъхновяваща, жизнена и различна.



Върни се назад към блога
Top