Стихиите бушуват



Стихиите бушуват




        Изпадал ли си в състояние, което те снижава и отдалечава от себе си? Изпадал ли си в състояние, което те вкарва в много негативни размисли и ти дава неувереност и отчаяние? Тези състояния, може би са необходими в определени моменти. За съжаление много от нас често изпадаме в подобни състояния, които ни демотивират и забравяме посоката на движение. Губим се някъде в това състояние и след това трудно излизаме от него. Такива състояния се получават, когато спираме да вярваме в себе си и когато приемем нас самите за „лошият“ герой в ситуацията. Загубили сме вярата си в някаква ситуация, която приемаме за отрицателна и неможем да продължим. Защо се получава така? Защото винаги се опитваме да се сравняваме с някой друг, защото винаги сме доста критични към себе си, по странното е че не само към себе си, но и към околните ставаме критични. Защото сме повярвали на някого, че не можем да извършим определено действие и да стигнем до определен резултат. Защото виждаме само нещата, които не сме направили добре, според изискванията. А забравяме за нещата, които сме направили добре и както сме искали. Защото в даден момент след голямото сравнение, изпитваме вина, че ние не сме способни и досега не сме направили определено нещо, а е станало твърде късно. Мисля, че всички разбрахте за какви състояния говоря. Тези състояния са продиктувани от липсата на вяра в нас самите, от липсата на доверие в нещата които правим, а респективно това е липсата на правилна нагласа и увереност. Въпроса е как да не изпадаме в подобни състояния? И тук идва ред на положителното отношение и вярвания. Защото ако до този момент ние сме изградили вярване, че не сме способни, сега трябва да изградим вярване, че сме много способни. Това вярване се изгражда чрез силна мотивация за промяна и трениране на ума. Защото тренирайки ума ни за съвсем различно вярване, можем да си създадем доста добри навици, които да станат част от нас във всекидневието. Идеята е да се стараем да виждаме „добрите“ неща, които правим. Да се фокусираме върху нещо което сме направили добре, справили сме се перфектно. Да се фокусираме върху това което ни се отдава, върху това което ни прави по-силни. Чрез този фокус, ние можем да изградим навици, които след това да ни помагат за нашето развитие. Можем да изградим навици, които да ни дават увереност и спокойствие. Тези навици биха могли да ни закарат на съвсем различно ниво на осъзнаване и доверие към себе си и нещата около нас. Как се изграждат тези навици? Чрез ежедневни малки стъпчици, чрез всекидневно самостоятелно предизвикване. Тези навици се изграждат когато не сме критични към себе си и се фокусираме само върху определеният резултат. Когато се запитаме: Какво „добро“ свърших днес? Кое е това което свърших днес и се почувствах добре? Какво перфектно нещо свърших днес? За какво от това което свърших днес мога да се гордея със себе си? За какво от всичко което съм направил днес мога да се „потупам по рамото“ приятелски? Задавайки си тези въпроси, ние автоматично излизаме от отчаянието, защото придобиваме увереност, защото придобиваме вяра че сме способни. Чрез тези въпроси стигаме до друго ниво на приемане на нашата личност, която жадува да я похвалим, а не да я критикуваме. Няма как да очакваме от вън да дойде подкрепата и вярата, ние сами трябва да я създадем, да я посеем в себе си и тогава тя ще разцъфне. Най-важното нещо тук е фокуса, да се фокусираме върху „добрата“ постъпка, „добрата“ дума, „добрите“ приятели. Да се фокусираме само и единствено върху постъпките, които ни правят щастливи и вярващи в себе си.




Върни се назад към блога
Top