Стъпките

стъпките




        Вятъра има ли инструкция за движение? Започвам тази статия с този въпрос, защото ние сме свикнали да се движим в определени дейности, водени от процедури и инструкции, които трябва да изпълняваме за да постигнем определен резултат. Този резултат на база различната опитност е съвкупност от различни гледни точки, водещи процеси от действия след себе си. Наличието на процедури и инструкции е много полезно в определени моменти. Но в други, може да се окаже пагубно за нашите виждания и приоритети. Защото в един момент след извършването на определените действия, които някой преди нас е извършил и стигнал до точка „А“, тези действия водят нас самите до друга точка „Б“, където започва разочарованието и провала. Мислим си, „Но, аз направих всичко като по книга.“, всъщност се оказва, че колкото и добре да сме следвали инструкциите, нещата не са се получили по най-добрият начин, а по-скоро обратното. Тук, имам в предвид мирогледа, и това, че на база опита на всеки един в дадена ситуация, той може да постъпи по различен начин – начин зависещ изцяло от неговите ценности и идеали, от неговото настроение и дух, и от неговата гледна точка. Така, че колкото и добри последователи да сме в даден процес, трябва да го направим по наш собствен начин, за да се получи адекватен резултат. Добрите последователи имат продуктивност дотолкова, до колкото имат и креативност. Въпроса е да оценим добрите практики, да ги вложим в нашите действия и да вложим нещо от нас самите, нещо което не е продиктувано от дадена инструкция или пък от даден успял човек в тази област. Идеята е чрез действията си да „отъпкваме“ нова пътека, която е на база знания и вдъхновение. Да сътворим нещо, което има частица от нас и от опита на хора направили го преди нас. Тук много от вас ще кажат, че има различна опитност и не бихме могли да сравним нашите възприятия с тези на някой, който е постигнал нещото. Имам в предвид, че ние следваме определените стъпки в процеса, но влагаме и други свои стъпки, които да ни придвижат до нашата точка „А“, там където искаме да стигнем. И тук идва въпроса как без карта да стигнем до самотен остров? Отговора е много лесен и той е заложен във всеки един от нас. Ние всички знаем какво да направим и как да го направим!? Но все ни липсва нещо (опит, знания, кураж). Но докато не го направим, няма да разберем колко сме силни и как можем да изградим система от вярвания, които да са нашата пътеводна светлина. Такива стъпки, които да ни закарат до самотният остров, чрез карта от преживявания и емоции, а не чрез карта от инструкции и процедури. Тук, други от вас ще кажат, че това ще е прекалено забавно за нашите големи цели, или пък прекалено несериозно. Как, чрез преживявания и емоции ще стана успешен бизнесмен? Добрите бизнесмени стават такива, благодарение на емоциите, които преживяват всеки ден. Благодарение на преживяванията си със средата около тях, която ги вдъхновява и им дава увереност. Благодарение на средата, която има за цел да отключи неподозиран потенциал вътре в тях, и това се получава само с преживявания. Не с позитивно намерение и добри сделки. Само чрез преживявания можем да стигнем до промяна, само чрез опитност можем да стигнем до вярвания. Само наш е избора как да се движим по житейският си път. Като се приемем прекалено на сериозно, че сме „голямата работа“ или като се забавляваме и преживяваме. Изпитвайки емоции, ние привличаме други емоции след себе си, всеки ден, всеки миг. Така се чувстваме живи, така усещаме живота вътре в нас, така можем да оценим всяка следваща стъпка и да сме благодарни за нея



Върни се назад към блога
Top