Търсенето

Търсенето




        Всеки от нас през целият си житейски път, търси нещо. Търси или го намират обстоятелства и хора, които да го отведат до точка, в която той да премине през определени събития, които да го закарат на друго ниво. Търси връзки и взаимоотношения, които му биха дали необходимата удовлетвореност. Търси качества в другите, които той иска да притежава. Търси начини да излезе от дълбочината на проблемите в ежедневието си и да се отърси от заложените отговорности, свързани с оцеляване и препитание. До такава степен се увличаме в търсенето, че забравяме какво точно търсим. Търсим ли част от нас, която искаме да покажем на заобикалящият ни свят или търсим Истината. Ако се замислим, поне за мен, посоката на търсене винаги е в няколко аспекта и със сигурност не само търсим себе си, но през целият си живот търсим истината. Търсим истината за живота, за любовта, за успеха, за благодарността, за хората, за начина на мислене, за устойчивостта на дадено нещо, за радостта, за щастието и за какво ли още не търсим… Така търсим, съставяме списъци с плюсове и минуси, чертаем стратегии, правим планове за бъдещето, включваме хора в тези планове. А всичко е толкова илюзорно и невъзможно да бъде планувано. Света се променя със скорост невиждана до сега, променя се във всеки един момент. А ние все още търсим? Ако нещо днес е истина, утре то е минало. Ако днес нещо е план, утре то се е превърнало в работещ модел. Ако днес ние сме едни, утре сме съвсем различни. Само от факта, че сме се събудили и че започва нов ден, той вече е в графата на истината. Но за кого е тази истина? Кой има възможността да казва кое е истина и кое не? Само този, който е преминал през даденото нещо без предразсъдъци и с вяра. Само този, който го е преживял, в пълната му дълбочина, с целият размер на усещания и чувства. Само от този човек можем да научим истината, от блясъка в очите му, от начина му на вербална и невербална комуникация. Същевременно ние можем да изберем неговата истина или друга непозната истина, която да е само наша, без да сме отговорни за нея пред други. Наша истина, на база на всеобхватният потенциал от чувства, емоции, усещания и смисъл. Ние придаваме смисъл на дадено нещо, ние му придаваме стойност и съдържание. Както и да подходим към него, то ще бъде част от нашата истина, част от нашата гледна точка, част от нашият опит и устременост. Ние самите придаваме смисъл на всяко едно нещо до което се докоснем, каквото и да е било то, преди да го срещнем. В този ред на мисли, колкото и да търсим, всичко до което се докоснем, ще промени формата и енергията си. Всичко до което стигнем ще промени стойността си, само заради факта, че ние сме стигнали до него.



Върни се назад към блога
Top