Този път желанието за знания и красиви стоплящи гледки ни отведе към едно древно светилище, намиращо се близо до град Стара Загора и още по-близо до град Казанлък по северните склонове на Сърнена Средна гора до село Бузовград. Така наречения „Мегалит“ (Слънчевата врата или Вратата на Богинята и Бащин камък) се разкрива пред нас в това пътуване с една неслучайна цел за всички спътници, благодарение на която всеки научи някои от своите духовни уроци. Археоастрономическите изследвания показват, че то е построено в периода 1800-1600 г. пр. н. е. и е използвано за астрономически изследвания и поддържане на календар. Предполага се, че скалното светилище е обслужвало култа на траките към Слънцето. В подножието е разположена Долината на тракийските царе – столицата на одрисите, а източно от мегалита се намира римската крепост „Бузово кале“. Зареждайки се енергия за прехода до това чудно и красиво място, което оставя много въпроси след себе си ние поемаме по екопътеката. След невероятна разходка през широка пътека и минимално количество стръмни участъци, непринудени снимки, прекрасни разговори и среща с една дружелюбна и позираща костенурка (ожадняла от прехода през горичката, ние й осигурихме разхлаждане и вода ) стигаме до полянка с беседки и дървени пейки пръснати по сянката на околни дървета. Малко след това кътче се разкрива пред нас този величествен монумент, при което си задаваш въпроса дали не е явление на природата или древните ни предци са имали невероятна точност в измерванията, която и до днес ние не сме разгадали. Цялата долина е като на длан пред нас. Откритата гледка те оставя в нейният покой и хармония и забравяш за малкия си свят. С един красив приятел – едно хубаво куче се любуваме на яз. Копринка, гр. Казанлък, възвишенията на гр. Мъглиш, вр. Триглав и вр. Ботев. Наоколо има различни скални образования, заглеждайки се в които можеш да видиш различни по вид фигури, предмети и в зависимост от безкрайността на въображението ни, непознати за очите и Ума форми. Различните цветове на снимките говорят за голямо енергийно присъствие, което всеки от нас улови по един или друг начин. Всеки от нас се усамоти и почерпи енергия от хармонията и отговорността на живата чиста природа, която имахме удоволствието да посетим.